Search keywords

Хммм, много интересно, две заблудени душици са попаднали тук, търсейки "длъжностна характеристика водопроводчик"... :-D За съжаление се съмнявам, че са намерили каквото им е трябвало. Даже бих казал, че са затънали в кълчища, щом са стигнали чак до тоя блог ;).

За съжаление такова е положението и с човечеца, търсил "сервиз за перални аег"... И той като противния ми учител по английски едва ли си е оправил пералнята.

Друга категория са търсачите на литературни анализи, които или са получили нервна криза, като са видели колекцията ми, или изобщо не са загрели за какво става дума. Най-интересно ми е какво точно е имал предвид търсещият "вазов говедца", може би "вазов големо говедо"? "вазов най-големото говедо на балканите"? "вазов булгар-булгар"? Сигурно ще си остане загадка, щото не вярвам втори път да осъмне в този т.нар. блог.

как се оцветява homer simpson Хмм, интересен въпрос.

каква е представата на баба илийца за добро и зло Остави баре един жив, бабината, те това е.

какво значи думата корифейка Браво, браво, търсим сложни думички. Тъй като явно този човек е попаднал на фразата "доцентка-корифейка-биоложка-имуноложка" направо се чувствам отговорен, че съм му доразмътил представата за български език.

корупциа мисли ницше Мисли на Ницше за корупция? Този е попаднал на "Ницше е една гадна шваба", не вярвам да му е помогнало много. ;)

моржовата азбука Абе, може би аз нещо съм в грешка и не е Морзова, а моржова... Може би има и тюленова? :-Р

навиващи се летящи самолети Е, съжалявам, не са тук.


оценки на електропроводи Абе, вие като видите Oink-oink за електропроводи ли мислите, че става дума??


символът на слънчоглед ... ъъъъ...

Freddie Mercury изнася концерт в Загреб!

Другарят Freddie е видимо въодушевен от идеята

Според новините в официалния сайт на Brian May, кметът на Загреб (Milan Bandić) е споменал, че би искал да види David Bowie в града си и "Freddie Mercury също би могъл да дойде". Ами, да, разбира се, защо не направим там направо фестивал като в Woodstock? Може да дойдат и Jimi Hendrix, Janice Joplin, Jim Morrison, Elvis Presley.... Идеята е чудесна, остава само реализацията. Със сигурност ще им се наложи да използват ъ-ъ-ъ неортодоксални методи за това.

Beatles и Pink Floyd са съобщили, че ще се съберат отново за случая по време на спиритически сеанс. По непотвърдена информация Johann Sebastian Bаch и Wolfgang Amadeus Mozart може също да започнат турне от хърватската столица.

Сериозно, мислех си, че само в last.fm може да стане такова недоразумение, че всички класически композитори да имат надпис "on tour" до името си. Това може би нямаше да е толкова дразнещо, въпреки че продължи почти година, ако не бяха хилядите коментари от сорта на "on tour ?:s lolz". Хората даже направиха група против тях... И точно когато last.fm най-накрая се сетиха, да започнат кметовете... Ц-ц-ц, пожелавам му успех на този симпатяга.

Как сигурно би реагирал Freddie:

"Не съм идиот." или защо толкова мразя критиката

CRITIC, n. A person who boasts himself hard to please because nobody tries to please him
-- Ambrose Bierce, The Devil's Dictionary

След този post и всичко, което до момента написах за литературната критика или по-точно всичко, което се занимавах да събирам от гениалните писания на критиците, мисля и да кажа точно какво смятам по въпроса. Едва ли би имало някакъв смисъл да се разплисквам по темата защо в българското училище се набляга толкова много на зубренето на нечии мисли за еди-кои си произведения. Да, малоумно е, изпитал съм го лично и едва ли има по-добър начин да се убие интереса на учениците, които имат някакво влечение към литературата. Но този блог с огромната си аудитория от има-няма пет души едва ли ще постигне някаква промяна по въпроса.

За сметка на това, понеже все пак си е моят блог и аз избирам какво да пиша в него, пък и си нямам друга работа, бих могъл да споделя личните си възгледи за критиката (ставам нещо като критик на критиците, нали? ;)). Освен това се занимавах предостатъчно с литература в училище и още имам голям резерв от злоба, който смятам да употребя, преди да съм експлодирал... :-D А който иска - да чете - негова воля.

Доколкото съм забелязал, от критиците (не само литературните) няма особена, даже бих казал, няма никаква полза. Всъщност, далеч не само аз съм на това мнение, както показва цитатът от Bierce или пък този от Byron:

...As soon
Seek roses in December, ice in June;
Hope constancy in wind, or corn in chaff;
Believe a woman or an epitaph,
Or any other thing that's false, before
You trust in critics.

Група вредители, пардон, критици, кроящи пъклени планове



• 
  
  И като начало на своите собствени наблюдения бих казал, че критиците общо взето са вредна паплач, която по липса на по-добро занимание човърка произведенията на хора, които са много по-способни от тях. Освен това някакси обикновено се оказва (поне според мен), че признатите от критиката и способните творци често са напълно различни категории. Пример? Колко велики писатели от XX. век са получили уж толкова важната Нобелова награда за литература? Аз се сещам за доста повече, които не са - Марк Твен, Ерих Мария Ремарк, Ерих Кестнер, Стефан Цвайг, Джон Ъпдайк, Айзък Азимов, П. Г. Удхаус (фантаст и хуморист???! Сигурно трябва да ме линчуват за това изказване - това са две забележително газени от критиката категории) и т.н. За сметка на това такива хора като Чърчил са получили, но тук въпросът почва да се отклонява от моята тема. Не отричам, че има и писатели, които харесват и на критиците (поне на някои) и на достатъчен брой читатели. Но те не са твърде много и обикновено от смъртта им е минало доста време, за да се научи критиката да ги разбира. Не само в литературата е така, вече споменах - композитори от ранга на Бетовен и Шуберт са започнали да получават признание и да бъдат ценени от критиците години след смъртта си. Особено Шуберт, който дори види повечето си произведения публикувани, но това също е друга тема.
• А по правилната тема - друга характерна особеност и може би тази, която ме изкарва от нерви - критиците често дотолкова се захласват в собствените си писания, че те загубват всякакъв смисъл. Нещо повече, те стават толкова вредни и безумни, че горе-долу всяко второ изречение е като екземпляр от колекцията ми. Може би не трябва да се учудвам - все пак някои от тях успяват да изпишат по 15-20 страници за 8 стиха - с какво друго да ги запълнят? Със спомени за баба си? Може би било по-добре, поне според мен. Извинявам се, ама изглежда имам вродена нетърпимост към неща от сорта на "полето на историческото случване" или "хората са заземени регионално". Блаааааааааааааааааааааааааааааааааааргх. Честно, докато ги четях тези неща 1) изпитвах непреодолимо желание да прегриза гръцмуля на автора им и съжалявах, че не е наблизо; 2) се чудех как, по дяволите, е възможно въпросният вредител да измисли колосална глупост като "този пейзаж недвусмислено приписва на мястото "под лозата" архитектоничния символизъм на Център във фикционалния универсум".
• Което неминуемо довежда до следващата фаза, в която вече започва да ми излиза пяна на устата. Защо, о свети Айзък*, критиците си мислят, че колкото по-дълга и префърцунена е една дума, толкова по-добре?? И също, че колкото повече безсмислени и ненужни чуждици има в едно изречение, толкова по-красотно става то? Най-вероятно и те не знаят. Често дотолкова се захласват в това отвратително бръщолевене, че използват големи хубави думи, които явно не знаят какво означават ("три е константна величина в мито-поетическия свят") и имат единствената цел да допълнят страницата или да доубият всякакви жалки останки от смисъл в творението. Айде да оставим универсума на мира, а?
• Тази точка е доста близка до предната, но мисля, че си заслужава специално внимание. Това са любииимите ми думи, завършващи на "ост". Явно в света на критиците всяка дума може да стане съществително, когато й се добави това окончание - примерно "подгизналост" (и още много такива в другите два post-a) - без майтап. Но не, това не е достатъчно - трябва и да използваме минимум по 15 такива думички в 5 реда, иначе нищо не става. В моите скромни пет-шест страници цитати имаше близо двеста такива. Правете си изводите. Отново коментарът ми е нечленоразделен - бррррррррррррррррррррррррррррррррррррр.
• Бъркането в "трансцедентното", по техни думи, или в мозъка ми, по мои... Тези хорица ако не видят подредбата на вселената в някое произведение, значи има нещо гнило. Вервайте ми!
  В общи линии май това е, което ме изкарваше от нерви през цялата учебна година, а и през доста други.
  И ето още един смислен цитат за завършек:
  
  

  - Сам зная това. Не съм идиот. - След тези думи никой не отговаря. Само идиоти правят такива констатации. А да им се противоречи е безсмислено. Зная това от неделните си дни в лудницата.
  Ерих Мария Ремарк, "Черният обелиск"
  

  
  Не е ли учудващо колко добре отговаря на ситуацията? Наистина само идиоти правят такива констатации, за каквито говорих досега и определено няма смисъл да им се противоречи. А пък сганта, за която говоря, отчаяно се опитва да каже "Не съм идиот - виж колко добре се изразявам.". Поне според мен...
  
  *това обръщение е от един разказ на Фриц Лейбър. И да, същият Айзък е.