Ако читателите ми (и двамата :-D) по някаква случайност все още мърдат след първата доза литературна критика, това със сигурност ще ги довърши... И после да разправят, че учениците на изпити по български пишели големи глупости (не че не е така, но и даскалите им не са много по-добре)... А това щото са толкова смислени неща, че направо нямам думи. Наистина, явно са писани от хора, които си нямат друго занимание, но това не им дава право да бъдат чак толкова...ъ-ъ-ъ йерофанни. Поклон пред херменевтичната тъпотия на критиците! Амин!
Мисли за Вапцаров
…което му дава свободата да вижда нещата в тяхната реалност, в тяхната двузначност и сложност.
…както конкретно социални, така и духовно–етични.
...нов смислово – риторичен код...
...реабилитира абстрактния герой на сцената на историята...
...центрира своя интерес върху интерпретацията на етичния обем на вярващия човек.
...вътрешно личностно движение на човека от социалните низини до върховете на един романтически героизъм.
...дълбока екзистенциална проблематика, която е част от живия човешки живот...
Вапцаров превръща вярата в индивидуално означаемо на своята поезия.
В ценностното равнопоставяне на човешките действия е заложена началната пулсация на пронизващия тази лирика ритъм на трансгресията....
Целеположени
Езиковият избор е логическо следствие от два различни словесни дискурса, които се сблъскват в поезията на Вапцаров.
Тя полага едно особено пространство на митологичен тип отношение между автора и лирическия субект...
Проблематики
...разгръща проекта на една нова социална реалност.
...Вапцаровата лирика проектира света на условностите върху хоризонта на безусловното...
...хлябът – наличност, отвъд която изгрява възможността на съществуването...
Налице е едно видимо взаимоотекване между субективния и обективния свят...
...психологически състояния, определящи различни плоскости на развитие – инстинктивно – животинското, екзистенциално напрегнатият момент на неговото преодоляване, чиято експликация е песента, и извисяването на надмогналия собствената си първичност човек, който се превръща в творец, в безсмъртен съзидател на битието...
...“моторът, който пее горе” е само част, стъпало от един много по-обемен смисъл...
...творба, чрез чийто текст може да се проникне в културно - историческата плът на знанието и вярата...
...дълбоко нравствените потенции на човека.
Единственост
Затворът, килията катализират пробивите в безличността...
Контрастност
...противоречивостта е даденост, реалност и необходимост.
...дълбинна проява на радикално изменение...
всесилност, двуликост, високопоставеност, мълчаливост, загадъчност и непредвидимост
...да историзира, да “промъкне” онова, което смята за историческо.
Такова християнско сцепление между хората в масата е само по себе си един хипотетичен модел, защитен образно и в други творби.
В спецификата на тази борба няма първична свирепост и деструктивна омраза, липсва песимизъм.
...нещо видимо, осезаемо, а не хипотетично-флуидно...
Мисли за Йовков
абстрактност, конкретност, опредметеност, абсурдност, сходност, повторителност
другоизмеримо
…другостта като социален феномен и социална присъщност. Всеки си има своята другост. И движението на битието е противопоставянето и единението на другостите.
...тази вечновременна притегателност.
И тази перфектна композиция на детайлите изгражда един от най-сложните и прекрасни художествено-езикови светове в световната литература.
Разказваческата уникалност на Йовков е уникалност за световната литература. [най-гоуемата уникалност на Балканите]
...символистично-екзистенциално-реалистична... [да, да, да, още три тирета]
...органично-споени характеристики и стойности на битието...
Мисли за Гео Милев
Позицията на пасивния самоограничаващ се в духовната автономност творец е заменена с активна.
...отвратени от реалностите и очакващи с възторг бъдещата промяна.
...свирепи социални дисхармонии...
...“интензивност”, “чувственост”, “тоталност”.
Пламенност, огрубеност, множественост, екстравертност
Поклонникът на експресионизма се потапя в жестоките реалии на живота, разбива, раздробява действителността на фрагменти и ги размества...
...неразривното единство между конкретно-историческото и философски-обобщаващото...
...със заглавието Гео Милев задава някакъв типичен читателски подход у реципиента.
...съотношението между тях по признака обем е съвсем неравномерно.
Септемврийската поезия като цяло актуализира библейския код.
Гневът, този “величав” катализатор...
...от нещо мъртво се ражда феномен, явление култивирано, трупано, нагнетявано от векове.
...крайната граница на човечеството...
Създава се усещането за концентрация на недоволството, която всеки миг ще се отприщи.
Обосели, дегероизиран, нормативност, смиреност, затъналост, подгизналост, достоверност, реална постижимост, утвърденост, оварваряване, цикличност, рамковост, обърканост, хаотичност, неудовлетвореност, трансцедентно, стагнираният човешки дух, демоничност, стихийност, свръхценност, образност, жертвеността, екскурс, пребъдваща [Най-изнервящо е това, че тия чудни думички са наблъскани в съседни изречения. Иначе някои от тях сами по себе си не са безсмислени.]
Хората са заземени регионално... [Микъ, иначе колко жица ще отиде, ако ги заземим интернационално?]
Универсалните стойности на символа на слънчогледите се родеят със символа на божественото.
Досегашното производство на вяра присъства кaто необходим контрапункт на...
...опредметяването на ужаса...
...държавността като средоточие на жестоките условности, поробващи човека.
...анонимността на народните маси е един от най-трагичните аспекти...
...мито-фолклорни и социо-инстуционални знаци...
Цивилизацията е представена като болна от насилническа ненаситност...
...поп Андрей е едно от най-важните ядра в поемата, служещо за мотивиране на нейния оптимизъм.
...индивидуалистката масовост...
...легендарно-митологичен герой-победител...
Тотализирането на злото предизвиква трагична рефлексия...
Насилието и изтезанието се разгръщат планетарно.
...вече пренесени в полето на историческото случване.
...той не изчерпва художественото съдържание само с конкретността на фактите.
...вътрешната напрегнатост на самотния в своята извисеност герой...
...високите смисли на битието се носят изцяло от помитащия всичко лирически Аз, който за да сътвори и утвърди своя свят истинен глас, улавя в себе си различни песенни и ридателни модификации на гласовата и тематична множественост. [Вах!]
Освободеността от оковите на чувствата е заменена от свръхчувстването в сърцето...
...забавеност и художествено разточителна повторителност.
Социална съпринадлежност
...тези явно немълчаливи хора...
световъзприемане и светоотношение
...осмисля и преосмисля словото на игрословно- метафорична основа...
острословец
Ето и най-хубавото - "Под манастирската лоза"
богопротивно, пиршествена ситуация, симпозион, завършител, атрибуция, смиреномъдрие, богоосветено, освободеност, гъстолистната лоза,
Двете темпорални зони не са само фигурално съотнесени...
Така се размиват темпоралните граници на опорната наративна ситуация и тя получава надредни, митологизирани очертания.
...сериозно разколебава възможните буквализации на разказваното и го отваря към универсални смислови територии.
В очертаната интерпретативна плоскост отец Сисой може да се възприема като персонификация на извечната и общовалидна мъдрост, която посредничи между свещеното и профанното, схващани в техните максимално широки смислови обеми.
То е зона на случилия се досег с отвъдното, на божественото откровение...
...доуплътнява нейната символична и алегорична семантика, превръщайки я в един от основните херменевтични ключове към цялостното послание на книгата. [Я, какви хубавки думички знаем!]
...трите пространствено-символични зони не са затворени и непроницаеми за другото, различното и "нетяхното".
...свързаността между различните светоподредбени зони е опазена и тя се реализира именно чрез символичното посредничество на образа на лозата.
За да се подчертае парадоксалният изоморфизъм между "небесното" и манастирското пространство...
...образът на лозите, окичени с узрели гроздове, функционира не само като знак за пародийно-жизнерадостното изравняване на отвъдното с тукашното...
...окичената с плод лоза е образ, който, бидейки рефериран към небесните селения, внушава подобието между отсамното и отвъдното, от една страна, и приемствеността между християнската и езическата космология, от друга.
В съответствие с пространствения език [Ъ? Добре, че се слушаме какво говорим...], използван в цикъла, този пейзаж недвусмислено приписва на мястото "под лозата" архитектоничния символизъм на Център във фикционалния универсум. От него става видима структурата на мирозданието в нейната цялост и най-ясно се долавя божественият светостроителен замисъл - заложената във всичко земно метафизична сърцевина, която го превръща в уникално дуалистично творение.
...разказването земното обиталище на човека се преоткрива като едновременно самозавършено в различните си сетивно уловими проявления (по природния хоризонтал) и мистично устремено към сливането си с Бога, т.е. фигурално изтеглено "нагоре" (по космостроителния вертикал). [Много е гот, че другарите (в преносен смисъл) литературни критици освен “кавичките” (и някои други видове препинателни знаци) често “на място” използват и скобите (все още не са стигнали до средните скоби, но има време), които без съмнение допринасят за кристалната яснота на текстовете им; държа да отбележа, че това изречение е умишлено нечетивно.]
...това е вече мястото, където се активизират, срещат и взаимодопълват два типа чувствителност - физична и метафизична, и две познавателни нагласи...
...онтологично двусмислен - реален в материалната си плътност и йерофанен...
В лицевата конфигурация на човека веждите... [Брях!]
...опорната за цикъла наративна ситуация...
...е наративно “сдвоена” с топоса на градината...
женскост [Е, бива, бива кретении, ама тая дума е върхът, наистина!]
Но Смарайда е изписана и през друг архаикосимволичен код...
Светоподреждането
Смислопродуктивен заряд
мрежата от архетипни кодификации
несводим
изкушеност
Тя е символът "трансмисия" между симетрично положените и устремени един към друг светове на Жената и Мъжа...
сложна херменевтична процедура
...лозата в разказа, превърната в дискретен синапс между митологизираното женско и мъжко начало.
Той задава границите на херменевтичния достъп към книгата като цяло и онагледява функционалната значимост на пространствената символика като основополагащ циклоформиращ фактор.
Още глупости за Елин Пелин
...виталността. Силна, неустоима, тържествуваща, подвластна на самия живот. [Брей, виталността била подвластна на самия живот! Да не верваш!]
...Елин Пелин вижда разпънатия на кръст от съмнения и колебания човек, но със сигурност животът е разрешил съмненията и е отхвърлил колебанията в полза на ставащото.
Имперсонализирани
Времето в тях е замряло, заличено, бездействено.
Условен белетристичен Аз
Обглежда, насъщността ни, “говори” и “настоява”
...проникнатите от идеята за небесното блаженство...
неразлъчими
другостта [Неее, не пак!]
…драматичната колизия в човешката душа...
двоичността
В отношенията природно, естествено - църковни и писани закони съвсем резонно прозвучава въпросът...
...неписаните природни закони, които Бог е създал и осветил още при Сътворението... [Абе, стойте си в усмирителните ризи, моля!]
Събитийността в творбите му върви праволинейно. [По моето скромно мнение текст, който започва с такова изречение, е обречен.]
...трезвостта и мизерията в творчеството на...
...трудът – творчество е тяхното жизнено амплоа.
Дядо Корчан од [не е моя грешка] своя страна дава оценъчна характеристика на аспектите на християнската културна практика чрез заключението... В рамките на общия смисъл на творбата се включва и митологемата за културния герой, който побеждава силите на хаоса чрез своите знания, дарби и умения.
Смисълът е не в резултата от труда, а в самото съзидание, то опложда природатам, [в оригинала си е така] възражда живота и подрежда отново света, смисълът на разказа е изграден около три преплитащи се генеративни полета – митологично, фолклорно и християнско.
...останалият сам, самотен ерген е обречен на умиране. Макар че тримата герои оформят един хармоничен и цялостен космос, хаосът в него е продукт на обстоятелството...
Трудът на Лазар Дъбака и дядо Корчан не е обвързан с материалната полза, затова е труд – удоволствие, труд – наслаждение...
Дъбака е самото въплъщение на силите, подреждащи макрокосмоса и преграждащи пътя на злото.
В усмивката е имплициран и погледът от страни, автоироничното себевглеждане...мъжка властност...
...смисловият фокус на разказа...
...завършеността... прелестната незавършеност на създаденото. [И чудесната завършеност на несъздаденото...]
откровеност, сентенционен дух
...изменчива, тъжно весела, песимистично жизнена...
...че тъкмо неизтребимия жизнен инстинкт на своя народ продължава да следи Елин Пелин. [И накрая неизтребимият жизнен инстинкт хванал Елин Пелин и всички яли, пили и се веселили.]
...той създава подводния сюжет...
Заслуга не Елин Пелин е композиционното синтезиране на разказа, събирането му около един ясно определен събитиен център, завършеността му, хармонирането му като цяло.
В тях пространствеността е намалена и героят не може да се разгърне в такава непосредствена характеристика...
Светоусещането
Глупости за Талев
Типологията на този роман е „панорамен от сагов тип”, смесен тип – между семеен и битово-психологически роман.
...сочи им със съвършената си аналитична мисъл какви ще бъдат последствията от всяко тяхно действие.
Но епохата не само канализира духовната мощ в душата на Султана, тя й налага своя отпечатък върху нея.
За нея това означава разпад на родовото и тя, убедена в неговата святост, смисъл и вечност, поема риска и вината пред Бога. [оригинален вид]
...войнствеността на посредственика...
...традиционалистичност...ограниченост...от себичност, от вродена тираничност..., проникновеност, жизнелюбив, ...в своята убеденост и категоричност..., волност, уравновесеност, целеустременост, релефност, да отсенят, сърцеведът, обаятелността, интензивност, обективност, субективност
Не позволявайки на семейството да се разпадне, завързвайки още по-здраво нишките, където са се скъсали, затягайки обръчите, където не са издържали на центробежните сили...
...събитие от историческия живот на града....
Талевият сърцеведчески талант
Основен сьбитиен и исторически двигател в Талевото произведение е цяла система от „герои – нарушители”...
Патосът на своеобразна колоритна поетичност живее в този образ – осенен от трагедията на несретника и огрян от светлината на едно голямо за онова време изкуство.
...борци срешу една и съща действителност...
...полъхва ни с неотразимото си обаяние една вълнуваща женска хубост. Красотата на Ния е одухотворена, тя е външен израз на цял един вътрешен свят.
Консервативната Султанина атмосфера ще се стовари върху нея – тя знае това, тя иска да ги постави всички тия Глаушевци, всички преспанци пред свършен факт
Жертвеността на българката в името на чувството се изправя пред консервативната традиция и и нанася на свой ред такъв силен удар, че той става симптом за промяна на нравите към по-голяма свобода на личността в любовта, при отстояването на своето собствено, а не традиционно моделирано щастие
Мащабите на един писател се определят не само по умението му да изгражда положителни образи, но и да превъплъти отрицателните страни на описваната действителност в силни с мрачното си величие образи.
...вманиачен като играч на рулетка търговец, който ще умре, ако пропусне ден, без да направи от парата две...
Както всяка родова хроника, която има дълбокия смисъл на национална и в която се оглежда историята на Възраждането и на късните национално-освободителни борби на македонските българи, четирилогията има своята експозиция и своята съвършена, сгъстена духовна биография - тя е романът на хаджи Серафимовата внука.
...Султана остава в сянка, но тя е главния двигател и катализатор на неговото поведение... [А литературните критици явно са открили идеалния инхибитор на мисловната дейност.]
...пространството е ту пределно обективирано и обществено, ту е строго индивидуално-личностно...
Българският свят след войните очаква появата на автор- спасител на родната душа...
“Визионер”
...визуалната аранжировка на описанията прераства в слухово въздействие на едно “бурно, възторжено и стихийно ура”- неудържим възглас на хиляди воли. [Въх, дори милиони волове.]
...подобна екзистенциално сюблимност...
тя е тържество на пластичното разнообразие
необяснима всесила
Извращения на тема Ботев
...душата е болезнения пулс на напреженията между външното и вътрешното...
...неговите мъки са не само свети, те са истинни.
...частица от безсмъртната вечност на природата.
Не умира обаче юнакът и поради факта, че неговото падане е върховната еманация на сливането му с душата на природата. [Браво!]
Въздейственост, конкретната представеност, единственост, категоричност
Три е константна величина в мито – поетическия свят. [А къде три не е константна величина?]
...създаденото от Ботев осъществява особен диалог между българското и света, налага убедеността, че живеенето на “нашето” е интегрирано в социалноисторическия и културния път на човечеството. [Да, да, Ботев навсякъде казва: “Вижте нъ колко сме интегрирани в социалноисторическия и културния път на човечеството!”.]
въздействен портрет на народностното съществуване
...горчивоироническото дистанциране на субекта спрямо самия себе си...
трафаретни [??!]
Мисли за Вазов (блааах)
..презумпции на представността...
...спонтанна непретенциозност...
...своеобразната описателлна обобщеност...
овладяност, организираност, мащабност, ...абстрактно-оценъчния “обзорен” план..., възсъздава, отсенят, ...героично-трагичната напрегнатост..., неестественост, спонтанност, възслава, реалистична изразителност, несломимост, закътаност, застиналост
...една емоционално изстрадана концепция за нейния исторически и етичен смисъл...
...е намерено нейното място в емоционалния ход на лирико-епическия разказ...
...своеобразната сгъстена простота на народните предания... [Сгъстена и проста кат бозъ е вашта критика.]
...“пасивност-активност”, избор и избраност..., запътеност, ...скромност, свитост, дискретност, с грандиозност и мащабност... [Да, това е било в ендо изречение!], просветеност, незабележимост, мащабност,
…”движение-спрялост” има специфичен ценностен оттенък на “градивност”, “организираност”, “просветност” срещу непознаваемостта...
...неподвижност, заспалост...
...”древност”, “историчност”, “неоформеност”....
богоугодност, несъвпадение, откритост, събитийност
За него е важно да създаде една предана читателска общност която чрез паметта на четенето да поддържа света на споделените и съдбовно значими ценности. Затова създава творби, които изграждат и укрепват символния универсум на общността.
Тъпотии за Пенчо Славейков и Яворов
Философската лироепика
Неразбраността, многообхватна, повторителност, неземност
Обездвиженото движение
По своята структура и по движението на емоционалната линия стихотворението може да бъде оприличено с ноктюрното в музиката. Както при ноктюрното, и тук спокойното разгръщане на мотива прелива в дискретна градация, за да се прикове в акорд.
Раздвоеност, неединност, отвореност, омиротвореност, изоставеност, победеност, отграничил, непостигнатост, всекидневност
Човешкият живот събира отрязъка на миналото (обикновено това е щастливото детство) на настоящето (обикновено това е времето на страданието) и на бъдещето (обикновено това е времето, очаквано с лошо предчувствие за нестихващо страдание). [Ех, колко ясно става едно изречение само ако му сложиш пет чифта скоби...]
..в детството неговата памет все още не е запълнена със записи...
...цял един социално – топосно обусловен стил на битийстване.
...близост и милост между човека и безсловесните му помощници.
Човекът не успява да съгласува природния цикъл със своя собствен, не умее да се вписва в естествения кръговрат на битието, да се ситуира сред измеренията на природната естественост, в пространството на балансираността, благословена от надеждата. Върху основата на традицията произведението съумява да философизира битието като надмогва улегналите в съзнанието на човека представи, и да внуши, че опитът за подреждане на света е сякаш обречен на неуспех, защото човекът не знае “магическите” слова, които могат да му дадат власт над универсума.
...невъзможността за предвидимост е в центъра на екзистенциалната драма на човека...
Пространството, светът са едновременно събрани и разширени...
...вечните проблеми на човешкия живот са положени в центъра на смисловия свят на “Градушка”. Те са разкрити не само в плана на повторяемостта, но и на непознаваемостта. ...раят на покоя е мислен като смърт – отърваване от неволите, а животът - като нещо подлежащо на рушене.
себенамирането, ..недооцененост от общността..., ...система на мислене и чувстване на света..., лишеност, различности, свързаност
Да, знам колко са много и изобщо не си мисля, че някой ги е чел всичките (или съществена част). Но все пак мисля, че трябва такваз глупост дъ съ увековечи подобаващо.
Posts
